Български  |  English

Много опасен капан

Някога след заглавието все още имаше една плаха въпросителна. "Сблъсъкът на цивилизациите?" се наричаше трудът, който американският политолог Самюъл Хънтингтън публикува през лятото на 1993 г. в списанието "Форин афеърс" и който с един удар направи уважавания учен известен сред широката общественост. И наистина изглеждаше, че харвардският професор е открил ключа към обяснението на световното положение. През ХХI век, според твърдението му, старият междудържавен конфликт трябваше да бъде изместен от "войната на културите". Докато колегата му Франсис Фукуяма все още радостно обявяваше "края на историята" и безкръвната победа на пазарната икономика и либерализма, Хънтингтън потопи световната история в мрачно премигащите светлини на конфликти, борби и войни. Седем или осем цивилизации предстои да се сблъскат на глобалната арена - западна, конфуцианска, японска, ислямска, хиндуистка, славянско-православна, латиноамериканска и може би още една - африканска. Тези големи обединения силно се различават помежду си по език, история и религия; те са дълбоко непримирими и освен това са врагове на Америка. "The rest against the West." ("Светът срещу Запада" – бел. пр.)
Отзвукът от тезата на Хънтингтън беше оглушителен, но раздвоен. Мнозина го посрещнаха като американския Оскар Шпенглер, който праща ездачите на Апокалипсиса, за да изтръгнат хегемона САЩ от хедонистичната му дрямка. Други виждаха в него идеологически глашатай, който с необузданата си културологична теория извайва контурите на американската претенция за световно господство. Самият Хънтингтън не се остави да го объркат и превърна недоизкусурената си теза в дебела книга. На немски тя беше преведена като "Война на култури", но този път без въпросителната.
Произведението не се размина с въздействието си. След всеки атентат на ислямистите и най-вече след нюйоркската касапница, обществеността се питаше дали Хънтингтън не е прав и дали "войната на културите" не е започнала. Странното е само, че войнственият учен не проявява особен интерес към подобно подозрение. В терористичната атака над Световния търговски център той не вижда война на култури, а "нападение на прости варвари над цивилизованото общество в целия свят". Хънтингтън настоятелно се противопоставяше на войната в Ирак, защото тя щяла да извика духове, от които Западът после нямало да се отърве толкова лесно. "Подобно нападение ще доведе до война от съвсем друг вид. Тя ще възмути големи части от населението и от правителствата в мюсюлманския свят, които сега поддържат международната коалиция срещу терора."
Но защо това внезапно въздържане, този страх на ученика по вълшебство от магическата формула? Възможно е Хънтингтън междувременно да е станал по-умен от онези, които триумфално се позовават на него. Изглежда е разбрал, че религията често е само маска, която скрива брутални конфликти за признание и преразпределение. Може Хънтингтън дори да е разбрал, че фундаментализмът е феномен на модерността и възниква с колонизаторството. Затова ислямистките килъри не идват от Средновековието или от напълно чужда и неразбираема култура. Те идват от сърцето на модерното световно общество и точно това е, което най-силно ни потриса.
Приказките за "война на културите" и без това са много опасен капан. Който определя политическото си поведение според него, предизвиква точно ситуацията, от която се опасява. Така формулата за "война на културите" може да се превърне в диагноза, която се самоосъществява. Самият Хънтънгтън вече предупреждава, че войната срещу терора не бива да се премества на минното поле на културата, например като война на доброто срещу злото, на светлината срещу мрака. Прав е. Трябва да се борим не с исляма, а с престъплението, което се върши в негово име. Всичко друго само ще подклажда допълнително омраза, ще затвърждава образа на врага, ще циментира високомерието и ще навива спиралата на насилието - от страна на всички. С културализацията си конфликтът взема възможно най-лошия обрат; и според Хънтингтън също. "Цел на Осама бин Ладен е да направи от тази война на една терористична организация срещу цивилизованото общество война на култури между исляма и Запада. Би било ужасно, ако успее".


Die Zeit, 9 февруари 2006 г.
От немски Ирина Илиева
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”