Български  |  English

Бележка на редактора

Драги Гошо, и аз много те ценя; и дори разбирам патоса на твоето послание. Което не означава, че приемам аргументите му. Защото те минават някак покрай моя текст, не се докосват до констатациите в него.

Твърде вероятно е това, което си написал, да е точно така - и за студентските филми, и за наградите им, дори за кино Център. Сигурно и финансовите ви отчети са наред. Само че всичко това няма общо с приватизацията на Киноцентъра. Няма общо с натрапчивото настояване (от вашия борд, Гошо) той да бъде продаден бързо и веднага. Защото, според думите на председателя ви, иначе загивал. И тази мантра я слушахме в продължение на 7 години.

Може и да не съм проследила в детайли последните ви шумни гастроли по медиите, но пък съм наблюдавала внимателно зигзазите в изказванията и действията на Евгений Михайлов през годините. И тук трябва да се съгласиш с мен - те не се отличаваха с особена последователност. Обратното – с просто око се виждаше (вижда се и сега) доколко бяха противоречиви и нелогични… А това винаги буди съмнения. Не можеш да настояваш яростно, че студията трябва да се продаде, и същевременно точно толкова яростно да се бориш срещу всеки следващ потенциален купувач. Без да обясниш внятно на публиката защо. Надявам се, досещаш се, че аргументът ти за априорната вреда от американската фирма не може да звучи сериозно. А ако наистина си убеден, че е така, в многократно съгласуваните със Съюза ви препоръки към АП трябваше да фигурира и изричното условие компанията да не е американска. Нали разбираш колко щяха да ви се смеят тогава.

Казваш още, че в последните месеци патосът на съпротивата ви бил не срещу приватизацията, а срещу приватизацията в този й вид. И че сте искали кръгла маса, на която да помислите какво да бъде… Тук аз съм длъжна да попитам: защо този патос срещу тази приватизация се роди, драги Гошо, постфактум, след като и продажбата, и купувачът бяха вече факт. Какъв гениален проблясък ви споходи, та изведнъж се сетихте и за финансовите си успехи, и за ‛октопода Шулева“, и за кръгла маса, на която да обсъждате… Какво да обсъждате, като вече всичко е приключило. А вие имахте време – тази приватизация я дъвчете 7 години.

Пропускам обвинението ти, че съм солидарна с Попандов, защото е нелепо. (Макар че не моя, а ваша е работата да го опровергаете.) Пропускам и ред други тези в отговора ти, които нямат нищо общо с логиката на моя текст. Искам само накрая да ти кажа, че колкото и да сме основателно скептични към държавата си, не може, след като сме искали седем години нещо от нея и тя накрая го е направила, да й се сърдим. По-добре да се разсърдим първо на себе си.
още от автора


Право на отговор
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”