Български  |  English

Право на отговор

Обидна статия си написала, Копринке. Обидна за гилдията, за другарите ми, за мен. Не съм спал цяла нощ. Сега пиша с възпален мозък, затова – извини ме, ако те засегна.

Статията обижда и теб. Обижда перото и ума ти, които уважавам. Недомислена е. Нека почнем от заглавието й – ‛След грехопадението‛. Ами след него идва познанието. А познанието липсва в твоя текст. Тоест има някакво, но то е частично, основано само на публикациите в "Култура‛. В останалите медии се говори и писа много повече.

На теб ти е убягнало познанието за публичния отчет, който Съветът на директорите на ‛Бояна филм‛ направи неотдавна, през януари. Ти щеше да знаеш, че предприятието е реализирало печалба, натрупало е инвестиции, няма констатирани нарушения от ревизии, няма никакви задължения. Не искам да затлачвам писмото си с цифри, затова ще ти посоча само два от многото културни факти. Първият: благодарение на ‛Бояна‛ се произведоха много студентски филми. От тях три са носители на наградите ‛Джеймисън‛ на София Филм Фест в три поредни години. Мнозина от останалите участваха и бяха отличени на международни фестивали. Вторият факт е кино ‛Център‛ и неговата културна политика. Киното не носи материална печалба, но как да изчислим духовния му принос? Ако ти имаше познание за стореното от Съвета на директорите през изминалите години, едва ли щеше да си позволиш упрека: ‛Да не правиш нищо, срещу което да получаваш заплата и едри премиални...‛ Получавахме, да. За работата си.

Ти нямаш познание и за прословутите акции на търговското дружество, което бе създадено за евентуално участие в приватизацията. (За по-кратко възприемам твоето обозначение РМД). Да, вярно е, че акциите в РМД са 5000, както е вярно и разпределението - малко на много в полза на ръководството. Само че ти мислиш тези акции като пари, които всеки от акционерите ще получи като ‛захапан пай‛ от ‛Бояна‛. А е точно обратното – тези (нека ги наречем вложения, за да е ясно) са пари, които всеки от акционерите трябваше да извади от джоба си. Ето ти проста математическа сметка: Дейвид Варод заплати за ‛Бояна‛ 12 милиона лева. Разделено на 5000, това прави по 2 400 лева на акция. Редовите членове, които притежаваха по три дяла, трябваше да платят 7 200 (седем хиляди и двеста) лева, за да участват в тази покупка. Парите се дават, без да има гаранция за бърза възвращаемост. Аз (като член на ръководството и на РМД-то) притежавам 200 дяла. Следователно сумата, която аз трябваше да платя, е 480 000 (четиристотин и осемдесет хиляди) лева – почти бюджетът на един игрален филм. Вярваш ли, че ги имам? Дори и да можеше да се закупят, съгласно стария закон за приватизацията, на преференциални цени, едва ли щях да съм платец.

Схемата по стария закон бе, опростено разказано, следната: кинофирма (в публичното пространство витаеше името на ‛Кодак‛, но това би могла да бъде и друга фирма от кинобизнеса) дава на РМД заем, за да плати цената чрез преференциалните акции на своите членове (а тези 132, за които ти пишеш, не е вярната цифра, защото по закон 2 400 бивши служители на Студията имаха право да закупят акции с намаление). В замяна ръководството щеше да връчи своя лъвски пай от акциите на фирмата–стратегически инвеститор, за да й гарантира собственост над 50 процента. Заемът щеше да се изплаща разсрочено от бъдещата печалба. Фирмата-стратегически инвеститор щеше да има свободни пари, за да инвестира ефективно в модерни технологии. Щяхме да имаме мощен Киноцентър за услуги (такъв е предметът на дейност на ‛Бояна‛ от 1992 г. насам). Независимите български продуценти щяха да са спокойни за качеството на лабораторията, на камерите, на звука. Вероятно щяха да получават отстъпки. Българското участие в дружеството-собственик само по себе си гарантираше внимание към българското кино.

Старият закон за приватизацията беше по-добрият вариант за интересите на българското кино. Приватизацията по него не се случи. Но не само поради вина на гилдията. А тя не беше единна, това се знае, и нея я водеха съмнения подобни на твоите – Евгений иска да ръководи Киноцентъра. Да, искаше и иска. Защото го може. Доказа го. Пое предприятието през 1997 г.
Сега мобилизирай спомените си, сети се за разрушената икономическа система през 1997 година, за тоталното отчаяние, което много лесно и бързо преминаваше в безрезервна вяра към всеки пореден политически месия. За едно разбито кино. От 1992 г. ‛Бояна‛, бидейки държавно предприятие, не получава нито лев от държавния бюджет. Евгений и другарите ми, към които аз се присъединих по-късно, заварват една разбита студия. Има снимки-свидетелства. Чети отчета от януари 2006. Сравнението е най-категоричното доказателство за мениджърския талант на Евгений. За читателите ще посоча два факта. Първият е телекиното – модерна, съвременна технология за прехвърляне на 35 мм негатив на видеоносител. Струва твърде скъпо. Печалбата, която ‛Бояна‛ реализираше и реализира, не стига за такива инвестиции. Евгений се договори с ‛Кодак‛. 7-8 години дружеството получаваше големи приходи от телекиното на ‛Кодак‛, което бе предоставено на ‛Бояна‛ с условие да се дели печалбата. Вторият факт. Евгений прояви усет (бордът го подкрепи) и закупи натурните декори, построени в двора на ‛Бояна‛ от чужди продукции – ‛Улицата‛ и ‛Древният Рим‛. Приходите от тяхната експлоатация са около 250 хил. евро. Многократно надхвърлиха цената, на която купихме декорите. Ние сме малка страна, познаваме се. Можеш ли да ми посочиш поне още петима кадърни киномениджъри като Евгений? Какво им пречеше да заявят намеренията си и да създадат свое РМД? Но както и да е, има нов закон. РМД стана мръсна дума. А българското кино пропиля шанса си.

Най-обидна за мен бе позицията ти спрямо пасквила на Попандов в ‛Монитор‛. Ти - едва ли не - го приемаш! Копринке, приятелко, спомни си поведението на този човек по време на конгреса на СБФД през пролетта на 1989 година. Тогава ние, почти всички, се осмелихме (за пръв път през живота си!) да говорим това, което мислим, изправихме се срещу властта. А той стана и защити властимащите!

Но колкото и добър мениджмънт да се упражнява в ‛Бояна‛, не е възможно тя да бъде оборудвана с най-съвременните технологии, не е възможно да следва постоянното им изменение. Държавата не дава пари за култура. Тя не може да обезпечи един вестник ‛Култура‛, камо ли модерен киноцентър.

Затова и тогава, и днес ние (като казвам ‛ние‛, не разбирай само бордът; вярвай, много голяма част от кинаджиите мислят така) сме убедени, че в този си вид, като държавно дружество с принципал Министерството на културата, без нито лев от бюджета, ‛Бояна‛ няма бъдеще. Позволи да ти посоча какво ти е убягнало – не си обърнала внимание, че през последните месеци патосът на съпротивата не беше срещу приватизацията, а срещу приватизацията в този й вид. Искахме кръгла маса, на която да се съберем и да помислим какво да бъде – приватизация ли, концесия ли. Но каквато и да е формата, земята трябва да бъде изключена от сделката. Трябва да се приватизира дейност. Може да е от една фирма, може да е от няколко. Добре би било сред тях да има и българска/и. Не обърна ли внимание кои се подписаха под обръщението до политиците? Като се почне от най-уважаваните, от ветераните в киното и се стигне до най-младите. Защо в текста ти няма нито ред за немарата на политиците?

Вярно е, че една агресивна политическа партия ни употреби, за да натрупа актив. Лозунгите ‛Поругаване на духовна територия, кражба на национално богатство‛ и т.н. са нейни, а не наши. Но, Копринке, ти имаш повече сведения от мен за политическите процеси у нас. Защо го няма това познание в текста ти? Защо хвърляш вината върху гилдията? Иван Костов ли не можеше да направи приватизацията, ако искаше? Защо не я направи? Защото замириса на земя. На скъпа земя, с която може да се направи далавера. Знаеш ли, че 580 декара, отделени преди четири години от активите на ‛Бояна‛, и от които можеше да се реализират пари за българското кино (две правителства постановиха печалбите да отиват във фонд ‛Култура‛ целево за българското кино), та тези безценни декари до вчера витаеха във въздуха и можеха да станат нечия собственост? Лидия Шулева как можа да натрапи своя избраник ‛Ню Имидж‛? Не знаеш ли, че нейната фирма ‛Албена инвест‛ притежава фабриката за фотохартия ‛Фохар‛, която е до Киноцентъра?

Не искам да нагазвам пак в тези подробности, можеш да ги намериш в пресата. Същината е, че въпреки нашата яростна съпротива, въпреки неистовите усилия, които положи цялата гилдия (с малки изключения), в приватизационния договор има пробойни и съществуват поне пет варианта да се реализира печалба от тази земя, след като бъде платена глоба. Голяма печалба! Както това стана със софийските кина!

Ама защо само в последните месеци се говори за това? Не, ние предупреждавахме през цялото време. Уверяваха ни, че гаранции ще има. Нямахме достъп до комисията, която проведе процедурата. Едва в последните месеци подочухме какъв е приватизационният договор. И досега не сме го видели. Волен Сидеров някак се е добрал до него и в ‛Атака‛ имаше подробен анализ на юрист, който посочи, че ‛Бояна‛ може да бъде продадена дори на офшорка. Не искам да приписвам на Дейвид Варод престъпни намерения. Но бизнес логиката подсказва, че ако имаш възможност лесно, бързо и много да спечелиш, ангел трябва да си, за да устоиш на изкушението.

И така, стигаме до най-основния аргумент, чиято липса е непростителна на страниците на ‛Култура‛. Американска фирма получава монопол над производството на български филми. Колкото и да ме уверяваше господин Варод на първата ни среща с него, че е продукт на еврейската култура, която била близка до европейската, аз виждам фактите – той представлява американска компания, която работи според американското законодателство и споделя американското разбиране за кино. А то е, че ‛Киното е търговски продукт‛. Ти, франкофонката, не можеш да не знаеш, че родината на Митеран години наред води (заедно с другите западни киноорганизации) битка със САЩ. Европейските кинаджии не считат, че ‛Киното е търговски продукт‛ и не желаят то да бъде вписано като такъв в Световните търговски споразумения. Стане ли това – край на държавната субсидия за кино, край на квотите за европейски и национални филми по екраните и телевизиите, край на нашето съществуване.

Тогава ‛ще се размирише‛, приятелко Копринке, защото тогава ще вони трупът на българското кино.
още от автора


По повод текста на Копринка Червенкова "След грехопадението", в. "Култура", брой 5 от 10 февруари 2006 г.
Мисли след грехопадението
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”