Български  |  English

A propos записки за чуждия манастир

Тия дни май се навършват 25 години от създаването на редакцията на алманаха Апропо - ‛за хумор и сатира на народите“. Той се издаваше от Дома на хумора и сатирата в Габрово по инициатива на безподобния енергичен ентусиаст Стефан Фъртунов, използваше бездънния (за него време) фонд от всякакъв вид изображения и четива на Дома и излизаше на четири езика. От днешна гледна точка някой би го нарекъл грандомански замисъл, тогава обаче писмата, които редакцията получаваше от чужбина, говореха, че е напипана една незапълнена ниша, че взаимното опознаване минава и през хумора.
Спомням си какви усилия трябваше да се полагат, за да се осигури преводът от оригинал директно на български, руски, английски и френски (тогавашното изреждане на езиците). Защото хуморът (както и поезията) е трудно преводим и ако преводът е от трети – посреднически – език, рискувахме текстът да е сходен с резултата в края на редицата при детската игра на ‛телефонче“.
Бяхме убедени, че хуморът трябва да се поема без посредници.
В хода на правенето на алманаха на практика се убедихме и в друго – хумор без контекст няма.
Гледахме озадачено карикатури, изпратени ни от далечни страни – те не ни говореха нищо. Текстове от изтъкнати сатирици на Германия или Индия ни оставяха с каменни лица. Голям проблем беше – след като ще се публикуват извън родния си (политически, социален, културен) контекст тези творби, да им създадем друг, международен, в който те да звучат.
Разказвам всичко това, разбира се, във връзка с датските карикатури.
Днес, за разлика отпреди 25 години, казват, че националните и културни контексти намаляват и се смаляват. Полето за общуване, казват, се разширява, но то е без лице, предоставено е от безличната техника и се управлява от безличните мултикомпании. Може би това поле осигурява надконтекстуалния контекст на творбите днес. Не изглежда да е така, обаче.
Човекът продължава да създава и да живее в своите собствени био-, социо- и културни полета. Едновременно с промените, той неизменно пресъздава своя културен контекст, без който се чувства изгубен. И всяко посегателство върху него му причинява болка, несигурност, вреда – и предизвиква агресия.
Това би било обяснението на реакцията на мюсюлманския свят срещу датските карикатури.
Обяснението обаче не предполага въпроси, а в нашето европейско културно поле въпросът е от съществено значение, въпросът задава границите, вътъкът на европейския контекст е от въпроси.
Сред многото, зададени тези дни, ще си позволя и аз да изрека (отново) моя:
- Защо в Европа може мюсюлманката да се разхожда с бурка (фередже, шамия), т. е. да се чувства свободна в своето поле, а в мюсюлманския свят немюсюлманката не може да ходи непокрита? Не трябва ли да има равнопоставеност в мирното съвместно съществуване?
Карикатурите са публикувани в общество, култура, контекст, които приемат болезненото осмиване като свой елемент – защо културен акт в извънмюсюлмански контекст е обект на нападки от мюсюлмански водачи?
Своим уставом в чужом монастире не лезь, казват руснаците. След дълги години на колониализъм и европоцентризъм, европейците научиха този демократичен принцип.
Сега остава да отстояват спазването му от всички.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”