Български  |  English

Кафене „Европа‛

В края на миналата година в Института по балканистика към Българска академия на науките се проведе интердисциплинарна конференция на тема Кафене“Европа“, където за авторите „Европа“ не бе просто име на кафене... Участниците се опитаха да мислят кафето и кафенето, виното и кръчмата, литературните и музикални салони в Европа, на Балканите и всичко, свързано с тези топоси, в най-широк смисъл. Преходът от кафе към вино бе напълно естествен. Ракурсите обхващаха широк регистър, боравейки с най-разнообразни методи - от синхронното до диахронното, от строго научното до сантиментално-есеистичното, та дори до личното. Погледът на изследователите бе ту историчен, ту литературен, ту изкуствоведски или архитектурен, или просто свободна палитра от тези и други подходи. Програмата на конференцията беше не толкова разделена на отделни блокове, колкото амалгама от разноцветни сфери, които преливаха една в друга, завихрени около така широко зададената тематика.
Конференцията откри с приветствие директорът на Института по балканистика, след което проектът бе представен от Рая Заимова, а Лилия Кирова произнесе уводни думи за непреходния чар на кафенетата. Изследванията на Аделина Пенева от Шумен, Росица Градева, Йорданка Бибина и Рая Заимова от Института по балканистика върху кафето и кафенето тръгнаха от ХVІІ век, от кафето и интелектуалеца, от Османската империя и кафенетата в Румелия, от кафето в турската култура, за да се разпрострат чак до прословутите парижки кафенета.
След като Лилия Кирова впръсна известна теоретична светлина сред ориенталския сумрак на балканските кафенета, последваха доклади, от които зазвуча и музика. Розмари Стателова от Института по изкуствознание, Лозанка Пейчева и Венцислав Димов от Института по фолклор се впуснаха в разясняване на практиките на музикалните салони в България, което премина в етномузикологически изследвания на кръчмата, на балканските кръчми, кафаните и кафенетата, до поглед към раждането на локалната записана музика. Фотини Христакуди от Софийски университет, Саня Велкова и Геновева Червенакова от Института по балканистика разгледаха друг тип салони – литературните, като този на гръцкия класик Паламас, преминавайки към образа на кафенето на гръцката диаспора в България след Освобождението. Разпространението и приемствеността на салоните занимаваше и Антоанета Балчева от Института по балканистика. И както става обикновено, рано или късно, се заговори и за политическата култура на кафенето, инициирано от доклада на Добринка Парушева от Института по балканистика.
В завихрянето на кафенетата и кръчмите през делници и празници, на техните образи в българската литература през ХІХ век, което бе дело на Николай Аретов от Института по литература, се оказа, че българската литература не може без кафе, както не може и без вино. Нещо повече – това се отнася за цялата балканска литература. Русана Бейлери и Людмила Миндова от Софийския университет, Румяна Божилова, Румяна Станчева и Маламир Спасов от Института по балканистика, както и Богдана Илчева преведоха аудиторията от осъзнатото кафене в съвременната албанска поезия, през наздравиците в хърватската литература, в търсене на обяснение какво всъщност е екзотизъм за балканските писатели из литературните кафенета, към българските и румънските кръчми, ханове и механи, и към маркирането на една идея за съществуването на своеобразни балкански механизми, основания за които бяха потърсени в прозата на модерните балкански литератури от първата половина на ХХ век. Румяна Пашалийска от Националния музей на литературата поведе всички на една сантиментална разходка из литературните кътчета на софийската художествена бохема. Катя Кузмова-Зографова от Института по литература и Виолета Василчина, Милена Беновска, Лора Шумкова и Йордан Ефтимов от Нов български университет запознаха аудиторията с някои аспекти на общуването и обстановката в градския дом, в музикалния салон и въобще в светския салон, дори в къта за гости от края на ХІХ и началото на ХХ век, достигайки до кафенетата в постсоциалистическа България с техните комуникативни модели, предприемачество и консумативна култура, и накрая - до един напълно съвременен и, разбира се, виртуален проект за карта на софийските литературни кафенета. И тъй като тази тематика се оказа твърде увлекателна, заедно с Пламен Дойнов от Нов български университет изследванията поеха по дирите на литературата в менюто на кафентата из европейските столици, разчитайки текста и протокола в българските и европейски кафенета. Някои от авторите - Д. Чулова, Милена Лозанова от Института по изкуствознание, както и Саша Лозанова - се вгледаха в интериора на кафенето, размишлявайки върху стенописната украса, върху идеята за кафенето като ателие, или точно върху обратното – намирайки темата за кафенето и кръчмата в самото българско изобразително изкуство. Не липсваше и монолитният архитектурен ракурс – арх. Петър Йокимов и арх. Любимка Стоилова се спуснаха в основите на стара София, в пространно изследване на разрушените кафенета и кръчми на столицата, тяхната атмосфера, архитектура, както и авторите на тази архитектура, по дирите на изгубения дух на София...
Дали организаторите и участниците успяха поне закратко и поне частично да върнат този дух към живот? След оживените дискусии и харизматични кафе-паузи организаторите и участниците имат амбицията проведената конференция да се превърне в сборник. Може би тогава бихме си отговорили на този въпрос.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”