Български  |  English

Над комунистическото детство

Ранната автобиография на Ищван Ковач ‛Сияние от детството‛ може да бъде отнесена към една поредица от книги в славянските литератури, които маркират отчетливата тенденция да се говори за комунизма през погледа на детето. Като най-пресен пример за подобен тип разкази би могла да се отбележи наскоро преведената книга на Ирена Доускова ‛Как вълците ме изядоха‛. Този тип художествени произведения използват непосредствеността на детското говорене, за да изградят разказ за комунизма, който не е толкова травматичен и който би могъл да говори за неща, които през езика на възрастния все още е трудно да се кажат. ‛Сияние от детството‛ разчита именно на говорене, което успява да приюти несподелимото отвъд личния опит, да разкаже голямата история на тоталитарното общество, на властта, войните и обществените кризи през гласа на детето - онзи наблюдател, който не може да бъде набеден нито в лицемерие, нито в злоупотреба с езика и фактите.
Именно поради тази причина обаче ‛Сияние от детството‛ изглежда и като малко спекулативна книга, защото в нея, въпреки опита на детето, по-ясно се чува гласът на възрастния, който се опитва да се върне в миналото си, в детството си, да го превърне в история, да си възвърне обратно наивността и правото да бъде искрен в думите. Разказът обаче на моменти е твърде хомогенен, прекалено цялостен. Той е повече история, отколкото спомен, защото споменът е разкъсан, непълен с пропуски, фрагментарен. Въпреки тази тенденция към хомогенност в говоренето обаче ‛Сияние от детството‛ успява да се доближи до естествеността на детското преживяване, да разкаже света на тоталитаризма леко и без да се съсредочава в прекомерна рефлексия върху фактите от миналото. Хуморът, който е един от механизмите, използвани от повествованието, също помага за постигането на тази лекота при говоренето, която е така необходима, когато става въпрос за минало, чиито травми още не са забравени (‛Думите му малко ме изненадаха, понеже от парната машина до радиото всичко бе измислено от руснаци.‛).
‛Сияние от детството‛ успява в краткия си обем на книга, ненадвишаваща двеста страници, да разкаже не само историята на малкия Ищван, но и историята на рода му, на близкото му обкръжение от приятели и възрастни. Книгата ни прави съпричастни към младежките бунтове на майка му и нейните фашистки убеждения, към религиозността на баба му, противостояща на политиката на тоталитарната държава, в която култа към вожда отменя правото на хората да вярват в нещо друго. По този начин ранната автобиография на Ищван Ковач надхвърля времето на детството и успява да разкаже историите на различни хора, които се бунтуват, които влизат в конфликт със системата, четат забранени книги, имат забранени мисли... Спомняйки си за малкия Ищван, порасналият Ищван Ковач си спомня не само за преживяванията на детството, за първите влюбвания и ученическите проблеми с успеха, но и за репресиите над хора, за масовите убийства, за полските евреи, за тоталитарните режими на отминалото столетие, каквито са фашизма и комунизма. По този начин книгата надхвърля непосредствеността на автобиографичния разказ, на автобиографичното време и обсъжда един по-широк проблем, един от феномените на комунистическото общество, какъвто е отнемането на свободата. ‛Сияние от детството‛ завършва с изтеглянето на съветските войници от Унгария и размириците в страната, завършва с бунта на гражданите срещу несвободата. Това е и един от залозите на книгата – човешката свобода, право на избор, които разказът непрекъснато се стреми да отвоюва.
още от автора


Ищван Ковач. "Сияние от детството". Превод от унгарски Радосвета Делчева. 183 страници. ИК "Огледало". София, 2005.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”