Български  |  English

Фрагменти от Новогодишния музикален фестивал

Порасналият вундеркинд. Венецианска "разходка" с "Tutti soli". "Радецки марш" за Нова година.

В последните дни на 2005 г. чухме Емил Наумов, някога българско дете-чудо, последния ученик на прочутата Надя Буланже, възпитаник на Парижката консерватория, концертиращ пианист (Европа, Азия, Америка) и автор на десетки композиции. Живее в САЩ. Помня някои от първите му изяви – и като изпълнител, и като композитор. Естествено, вълнуващо бе да го чуя отново – вече зрял мъж с кариера, опит и самочувствие. Заедно със Симфоничния оркестър на българското радио и диригента Росен Миланов Емил Наумов изпълни Първия концерт на Чайковски. Съвсем не по каноните, твърде своеобразно и с индивидуално третиране на мелодико-образното съдържание на творбата. Но без да оставя впечатление за маниерност или преднамереност в ‛обръщането‛ или игнорирането на утвърдени (във времето и от големи изпълнители) динамики, нюанси, темпа. Патетичността и апотеозността ги имаше, но това, което определи характера на изпълнението, бяха нежността, топлотата, многообразието от фини динамики. Емил Наумов тълкува произведението много лирично, извежда нишките, които свързват Чайковски с Шопен и Шуман, а в изяществото на фразата и рисуването на нейните арабески – с Моцарт. При него не доминираха силата и могъществото на звука (първа част), а многобройните динамични нюанси в диапазон от три пъти пиано до пиано и мецо-пиано, които предизвикват друг тип емоционални трепети. Знания и опитност, придобити несъмнено от френската пианистична школа. Силно впечатление направи и постигнатото пластично движение от и между солист и оркестър, съпричастен в което бе диригентът Росен Миланов. Той очевидно е възприел/харесал интерпретационните особености на пианиста. Накратко, балансът между деликатност, интимност и финес с приповдигнатост и възторженост бяха отличителното качество на интерпретацията на Емил Наумов. Тя убедително демонстрира дълбокия заряд на творбата, позволяващ многообразие в тълкуването й.
Росен Миланов и оркестърът ни поднесоха Шехеразада‛ на Римски-Корсаков с чудесни сола, хубав ансамбъл и преди всичко – много настроение, колорит и ярка образност.
Tutti soli с диригент Вирджиния Атанасова-Лиалиос е състав, който има амбицията да прави интересни и модерни програми – не само като съвременна музика, но и като модни тенденции. Например ренесансово-бароковата, която, особено от десетина години насам, е водеща в световния музикален живот. Принципно съставът е замислен за изпълнение на музика от тези епохи. И съвсем логично се представи с програмата ‛С лодка от Венеция до Падуа‛, респективно с музика от Адриано Банкиери (1568-1634) и Луиджи Росси (1597-1653). Идеята е атрактивна, още повече, че е разработена не само музикално, но и пластично, с елементи на театрализация, а текстът бе преведен и прочетен артистично от Пламен Бейков. Само че изпълнението остана под летвата. Случаят е банален – когато всички изпълнители са едновременно и солисти, и част от съвършен ансамбъл, условие номер едно е да познаят и постигнат на еднакво ниво спецификата на изпълняваната музика. Което, уви, не се случи. За съжаление. Шестимата певци в различна степен бяха овладели/интерпретирали тази особена, късноренесансова–раннобарокова музика. По Пламен Бейков и Йосиф Герджиков трябваше да се равняват останалите! И преди всичко Донка Банска и Людмила Герова, чието пеене - в гласово, техническо, темброво отношение - не постигаше характерното звукоизвличане и на места нарушаваше крехкото единство на групата, подкрепяна стабилно от отличните инструменталисти Атанас Атанасов-чембало и Джефри Дийн-чело. Пресилено е и да се обявява за контратенор Йоанис Кюрцоглу.
Изводът – Вирджиния Атанасова, чиито познания на този вид музика не подлежат на съмнение, би трябвало да комплектува състава според възможностите им да изпълняват определен жанр и стил. А и балетното присъствие на триото от ‛Арабеск‛ – Надя Здравкова, Петър Петков и Чан Чунг (хореография – Чан Чунг) остана почти невидимо за публиката, тъй като бе на нивото на паркета, а не на сцената. Което погуби ефекта и обезсмисли труда и усилията на танцьорите. Така че пътуването до Падуа не беше нито съвсем италианско (и костюмите можеха да бъдат по-добре комбинирани), нито вълнуващо, нито забавно.
От години имам навика да бъда на Новогодишния концерт. Това е хубаво развлечение в първия ден на Новата година. И този път имаше познатите ни рубрики – ‛Имена от бъдещето‛ и ‛Солистите от Виена‛. Приятно подредена програма с познати и любими парчета. Но концертът някак не предизвика кой знае какъв ентусиазъм, а и нямаше атрактивни бисове, въпреки бледия опит за мини-шоу на диригента. И двете деца – 15-годишната Лия Петрова, цигуларка, и 13-годишният Борис Недялков, виолончелист - са талантливи, много перспективни. Само че на Лия очевидно още не достигат психо-волеви сили, за да удържи на виртуозната ‛Кармен‛ на Сарасате, в която й бе внушено непременно да покаже техника и бързина. В това отношение Борис бе репертоарно ситуиран много умело и затова се представи пълноценно и със самочувствие. Гостите от Виенската Фолксопер – Шарлоте Лайтнер и Юрген Захер - внесоха лек полъх от страната на Йохан Щраус, само че ние имаме поне дузина млади певци – от операта и оперетата,от столицата и страната - които биха пели много по-красиво от Лайтнер и по-въздействено от тенора Захер. Софийската филхармония и диригентът Найден Тодоров вложиха таланта си в тази вечер.
Мисля си, че организаторите на фестивала, които без съмнение го поддържат на равнище (и трябва да сме им признателни за това!), биха могли да оглеждат по-внимателно листата на българските музикални изпълнители – певци и инструменталисти, за да разнообразят, разширят и направят по-привлекателни програмите. Имаме и толкова млади таланти из Европа и Америка! А колкото до гастролите – чрез интернет могат да се открият качествени и проспериращи музиканти, достъпни (финансово) за нашия фестивал, които биха му придали блясък и действително интернационален облик.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”